Потъване на стари сгради

Потъването на старите сгради е често срещано явление на територията на цяла България. Освен множеството материални щети, които процесите на потъване на фундаментите причиняват, те са основателна причина за притеснение сред обитателите. Преди да се предприемат каквито и да било мерки за решаване на проблема, за всеки конкретен случай трябва да се отговори на следните въпроси:
Безопасна ли е къщата за обитателите към настоящия момент?
Безопасна ли е фасадата за преминаващите коли и пешеходци?
Какво причинава въпросното слягане/потъване на фундаментите?
Какви са конструктивните щети по къщата?
Какви мерки трябва да се предприемат за спиране на потъванията?
Какви укрепителни ремонти се налагат за да се възстанови сигурността на компрометираната къща?
До колко е рентабилно запазването на постройката?

Косвени сигнали за движение в основите на къщите са наклонени панти на врати и прозорци, заяждане в касите – трудно отваряне и затваряне. Визуално процесите на слягане в основите са съпроводени с образуването на наклонени пукнатините по цокъла, около прозорци и врати, както и коси напуквания по вътрешни и външни стени.

Първото и най-важно нещо при появата на пукнатини от слягания е да се определи до колко състоянието на конструкцията осигурява безопасност на нейните обитатели. Слягането на основите неминуемо намалява сигурността на конструкцията и е предпоставка за инциденти с материални и човешки загуби. Неравномерните потъвания на части от основите могат да образуват пукнатини във всички елементи от сградата, дори в междуетажните плочи и колони. Друг негативен ефект е натрупването на допълнителни напрежения в материалите на конструкцията, правейки я по-уязвима на други въздействия.

Следващите потенциални опасности, на които трябва да се обърне внимание при слягане на основите, са състоянието на облицовката на къщата, комините и други елементи, които застрашават сигурността на коли и хора, намиращи се в непосредствена близост до къщата. Все по-често ставаме свидетели на следи от паднала мазилка върху тротоари и уличното платно. Дори и с малки размери, падащите материали са в състояние да причинят големи щети, отговорността за които се търси изцяло от собствениците на имота.

След като се определи моментното състояние на сградата и фасадните ѝ елементи се преминава към откриване причинителя на неравномерните потъвания. В някои случаи това е комбинация от няколко фактора. Този етап може да е съпроводен с инвестиция от страна на собствениците за обследване на конструкцията и геоложко проучване. Правилното определяне на причинителите и адекватното проектиране е най-важната част от един проект, което може да спести много излишни разходи за инвеститора в бъдеще. Сглобяването на цялостна инженерна картина дава яснота относно стойността на проекта и неговата финална рентабилност.

Практиката показва, че най-честият причинител за така честите слягания в основите е фундирането в „слаби” почви. Промяната на нивото на подпочвените води в тях активират процесите на раздуване и уплътняване, причинаващи движения във фундаментите. Най-надеждният метод за определяне състава и механичните показатели на почвата е инвестирането в геоложко проучване.

Резултатите от него могат да спестят не малко средства чрез набелязване на оптимални, адекватни мерки за решаване на такъв проблем. Изграждането на плочници около къщата, дренажни системи и отвеждане на покривните води далеч от основите са класически методи за стабилизиране на основите.
Друг често срещан причинител за слягания са аварии във водопреносната или канализационната системи в близост до основите. Тяхното локализиране и ремонт са трудна и скъпа задача, изискваща специална апаратура и познания. Изследването на подпочвените води за високо съдържение на хлор и други химични елементи, нетипични за дъждовните води, е сигурен показател за течове от водопреносната система. Освен повишаването на водния хоризонт, течовете образуват каверни в земните пластове, с което освобождават място за движение на почвата около и под сградаите.

На територията на България са регистрирани над 1500 свлачища. Строителството върху свлачищни терени е рисковано и често нерентабилно начинание. Къщите, построени върху плитки свачища, могат да бъдат успешно укрепени, за разлика от тези, които са изградени върху дълбоки свачища. Във втория случай дренирането на големи площи е единственият вариант за спасение. Повечето свачищни маси се влияят от влажността на почвените пластове и се активизират през пролетта от март до май или през есента – октомври и ноември. Презастрояването и аварии във водопреносната и канализационната мрежа са предпоставки за активизиране на свлачищни процеси, продиктувани от човешния фактор. Разместването на фундаменти и цели къщи от движения на големи земни маси се характеризира с по-голямата си скорост и реална опасност от разрушения. Адекватно решение на вече появили се движения и слягания в основите може да бъде взето единствено след предварителни геоложки проучвания. Определянето на водния хоризонт, дълбочината на пластовете и техните почвени характеристики са опорните точки, необходими за изготвянето на ефективен проект. Възможни варианти са строителството на подпорни съоръжения, дрениране, пилотно стъпване или други мерки, които са специфични като концепция и обем за всеки различен обект.

Изкопните работи до съществуващи сгради също крият реална опасност от неравномерно потъване на основите на съществуващите сгради в близост. В зависимост от дълбочината на изкопа, типа на укрепване, подпочвените води и характера на почвите този ефект може да се наблюдава до няколко десетки метри разстояние. Бързото отводняване и понижаването на водния хоризонт в района на новото строителство освобожсдават празни каверни в почвата, което води до нейното уплътняване и свиване. За съжаление тези ефекти трудно могат да се избегнат и обикновено остават за сметка на потърпевшите.

Плиткото фундиране, над точката на замръзване, която в зависимост от почвата и региона варира от 80 до 120см, също е една от предпоставките за неравномерни слягания в основите. Този процес може да се обясни с циклите замръзване и размръзване на водата в почвата. Повторното замръзване и размръзване на водата в състава на почвата води до деструкция (разрушаване) на нейната цялост и отваряне на кухини. Друг отрицателен аспект от плиткото фундиране на къщите се наблюдава в случаите, когато с изкопа не е достигнат здрав земен пласт или навлизенето в него не е достатъчно. Препоръчва се основите на къщите да навлизат най-малко с 40см в „здравата” почва.

Това са най-често срещаните причини за неравномерни потъвания във фундаментите, като разбира се има и други. След като бъдат взети мерки за тяхното елиминиране, следваща стъпка е мониторинга на сградата. При някои решения укрепителните мерки нямат моментален ефект върху сградата, а се наблюдава постепенно затихване в сляганията и затихване на пукнатините. Едва след като тези процеси са напълно преустановени е разумно да се премине към възстановяване на загубена носимоспособност в конструкцията. Тези дейности се изразяват в запълване на пукнатините, допълнително армиране и други.

Като финален извод може да се обобщи, че слягането на основите е един сложен процес с много възможни причинители и варианти за решение. Проучвателните мероприятия в началния етап, заедно с проектирането, са най-важните моменти за които не бива да се пестят средства. Понякога сумите за укрепане и дренаж са високи, но това не бива да спира собствениците за взимането на мерки с цел запазване на тяхното недвижимо имущество и осигуряване на къщите им срещу аварии. Отлагането на дейностите по укрепване на сградите води до увеличаване на повредите, значителни допълнителни разходи, рискове и нежелани последствия.