ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

Според Закона за културното наследство от 2009г., като паметник на културата се определя всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. В новия закон термина „паметник на културата” е заменен с „културна ценност”.
От 2016г. функционира и онлайн карта съдържаща местоположение и данни за над 800 сгради, от общо около 1700, паметници на културата, намиращи се в централната градска част в София. Тя е изготвена от екипа на главния архитект на София – Здравко Здравков, с идеята всеки заинтересован гражданин, да получи информация за културното ни наследство в столицата.

Там, освен местоположението на къщите, има информация за състоянието им, както и какви глоби са наложени на собствениците заради безстопанственост. До момента те възлизат на над половин милион лева. Според друга статистика на столична община, 80% от тези 1700 сгради не се поддържат и се превръщат в опасни за живота на обитателите, жителите и туристите.
Ремонтните дейности при тези сгради, трябва да отговорят на изискването за максимално запазване на архитектурната идентичност, а проектите за тях, да се съгласуват с Института за паметниците на културата. За постигането на критерия за минимален обем на интервенциите върху оригиналната конструкция се изисква събирането на максимално много информация относно геометричните размери на сградата и конструктивните и елементи, химични и физико-механични свойства на градивните материали, въздействия на които е изложена сградата, предишни ремонтни дейности, видове, големина и причинители на текущите повреди и други. Анализа на събраната информация може да включва компютърни 3D модели с разпределение на пукнатините и изчислителни сеизмични проверки. Целта на крайният резултат е постигането на търсените резултати с минимално количество интервенции само в критичите точки на сградата.

Добрият анализ не е евтино начинание, но реално би могъл да намали драстично цената за ремонта със значително намаляване обема на ремонтните дейности.

Съществуват модерни способи позволяващи минимални интервенции незасягащи външният вид на фасадните елементи или на цялата сграда, когато това се изисква.
Пример за усилваща система, която е изцяло скрита и не нарушава външният вид на сградата, е усилването с FRP ламели. Основните компоненти при този вид системи са армиращи нишки и матрица. „Носещата” функция се поема от армиращите нишки (влакната). Другият материал, служещ за пълнител, който разпределя и пренася усилията, се нарича матрица. След монтирането им във фугите на зидарията, те подобряват якостта на срязване, вертикалната и огъвателната носимоспособност на елемента. Основно предимство при този метод е малкия обем строителни интервенции, което е главен фактор при възстановяване и усилване на паметници на културата.

Този ефект може да бъде постигнат и чрез допълнителното вграждане на армировъчни пръти в предварително изрязани канали във фугите на зидарията. Частичното подменяне на съществуващия зидариен разтвор също допринася за подобряването носимоспособността на елементите.

Вграждането на FRP ламели намира все по-широко приложение и при усилването на дървени елементи. Ключови фактори за успешното прилагане на FRP ламелите са прецизното изпълнение на технологичните процедури, добро познаване на механичните свойства на материалите и напреженията в тях. Колаборацията на материали с различни механични свойства е сложна инженерна задача която следва да бъде решавана от експерти с висока теоретична и практическа подготовка.

При нарушени механични показатели на свързващият разтвор и зидарийни тела с неправилна форма, използването на мрежи от високоякостни нишки е ефикасно и иновативно решение. Лесни за работа и разкрояване, те повишават носещата способност на зида чрез пристягане на камъните посредством Ultra High Tensile Strength Steel (UHTSS) или Ultra High Molecular Weight Polyethylene (UHMWPE) въжета. Тази система за усилване предлага запазване в оригинален вид на зидарията от едната страна на елемента, което я прави особена ефикасна при предявени високи изисквания към фасадни елементи на паметници на културата.