Обследване и диагностика

Правилното решаването на конструктивни проблеми или планирани промени по съществуващите строителни конструкции започва с обследване и диагностика на сигурността на сградата. Обследването на конструкцията представлява събиране на достатъчна информация относно конструкцията на сградата. Процесът започва с извършването на цялостен оглед от инженер конструктор, запознаване с наличната строителна документация и набелязване на елементи за допълнително обследване и диагностика. На база събраната информация, строителния инженер изготвя анализ за състоянието на сградата под формата на конструктивно становище или паспорт. Тези строителни документи служат за основа на бъдещия конструктивен проект за укрепване, преустройство, надстрояване или смяна на предназначението. Крайната цел достигането по оптимален за възложителя начин на необходимата безопасност, удължаване експлоатационния срок на конструкцията или модернизация.

Най-общо едно конструктивно обследване може да бъде разделено на пет основни етапа:

1. Анализ на наличните строително-конструктивната документация и строителни книжа

Строителната документация към сградата е отправна точка за определяне качеството на проекта и сигурността на носещата конструкция. След анализ на наличната документация е необходимо да се направи проверка за съответствие между проекта и изпълненото в действителност. Масово срещано явление в българската строителна практика са значителните отклонения в хода на изпълнение.

2. Диагностика и освидетелстване на моментното техническо състояние на конструкцията

В по-лесните случаи диагностика на състоянието на една сграда може да се извърши на база визуален оглед от инженер конструктор. При по-сложни строителки казуси се налага допълнетелно изследване за по-точно изясняване на проблема и начините за неговото оптимално отстраняване. Необходимата информация може да включва изслеване на почвените характеристики под сградата (геоложко проучване), безразрушително и разрушително определяне характеристиките на градивните материали, оценка на конструктивната система и качеството на изпълнение на сградата.

3. Проучване за фактическите и прогнозните товари действащи върху сградата

Един от основните причинители на дефекти и аварии в конструкциите е завишаването на натоварването върху тях. Добавянето на полезен товар от тежки замазки, гранитогрес, машинно оборудване и други, които не са оригинално предвидени в проекта, представляват опасност за сградата. Признаци за дефект са напукани елементи и недопустими провисвания в тях. При наличието на такива е необходимо незабавно да се консултирате с инженер конструктор.

4. Експериментално изследване

Включва разрушителни и безразрушителни методи за изследване качествата на вложените материали и поведението на конструкцията (само в случаите, когато не може да се даде достатъчно точна оценка за носимоспособността на конструкцията или даден елемент, както и при недостатъчна информация и опит в технологията на ремонтните дейности)

5. Геоложко проучване на почвата под сградата

Геоложкото проучване служи за определяне на почвените характеристики и нивото на подпочвените води. Най-общо то се изразява във вземането на почвени образци от характерни точки и лабораторното им изпитване. След анализ на данните от геоложкото проучване се изготвя геоложки доклад посочващ оптималния подход за решаване на диагностицираните проблеми. Най-честите дефекти решавани чрез геоложко проучване са неравномерни слягания в основите, висока влажност и свлачищни процеси.

6. Определяне на потенциалните резерви в носимоспособността на конструкцията и определяне на конструктивните елементи, части и съединения, които трябва да бъдат възстановени, подменени или укрепени

Изходните данни от диагностиката за техническо състояние и геоложкото проучване служат за по-нататъшни действия. Данните от тях са основата на проекта за възстановяване, усилване или реконструкция. Предвид опасностите, комплексносста и сложността на инженерната задача, изходните данни от обследването са с особена важност и следва да им се обърне особено внимание.

Конструктивни становища

Кога Ви е необходимо конструктивно становище?

Конструктивното становище е необходим технически документ преди ремонт включващ конструктивна или неконструктивна промяна в сградата. Тазкива ремонти са предвиждащите премахване или изграждане на преградни зидове, изпълняване на отвори в стени и плочи и други. Изготвянето на техническо становище е задължително и при желание за изваждане на удостоверение за търпимост на съществуваща сграда. Промяна на предназначението на обект също е съпътствано от този документ.
За строежите по чл.147, ал.1, 3, 5, 7 и 12 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж като:
-стопански постройки;
-оранжерии с площ до 200 кв.м.;
-басейни с обем до 100 куб.м.;
-подпорни стени с височина до 2 м.;
-огради;
-остъкляване на балкони и лоджии;
-при узаконяване на съществуващи сгради и изготвяне на технически паспорт.

Какво представлява конструктивното становище?

Това е текст който описва конструкцията, в която се извършват посочените строителни дейности. При необходимост становището може да включва изчисления по отношение на носещата способност на конструкцията и предвижданите промени. Задължителен елемент е графична част с детайли за изпълнение.

Колко струва изготвянето на конструктивно становище за сграда?

Цената за обследване и изготвяне на техническо становище на варира според спецификата на обекта. Минималната цена за техническо становище е 350лв.

Технически паспорт на сграда

Техническият паспорт се съставя за всички завършени нови строежи, преди въвеждането им в експлоатация, както и за съществуващите сгради. Изключение са допълващото застрояване, временните строежи, незаконните по по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, както и тези без траен устройствен статут. За съществуващите сгради технически паспорт се съставя само след проведено обследване за установяване на техническите им характеристики, свързани с изискванията по чл.169, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУТ. Изготвянето на технически паспорт е регламентирано с чл. 176а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите. В нея са определени обхватът и съдържанието на техническите паспорти на строежите.

Какво съдъжа паспорта на сграда?

Най-общо документите включени в паспорта дават яснота относно състоянието и надеждността на конструкцията и необходимите мерки за поддържането и безаварийната експлоатация в бъдеще. Първата глава от паспорта съдържа основни характеристики за обекта като идентификационни данни и параметри – вид на строежа, предназначение, категория строеж, година на строителство, конструктивна система, данни за минали преустройства, налична документация и други. Втората глава включва, основни обемнопланировъчни и функционални показатели, част конструкции, както и инсталационна и технологична осигуреност. Към този етап от паспортизацията може да се наложи архитектурно заснемане на сградата – в план и фасади. Заключението е последната глава от паспорта, като в него се описват подробно всички мерки за поддържане на сградата в добро състояние и срокове за извършване на необходимите ремонти.

Кои сгради се нуждаят от паспортизация, къде се регламентира дейността, колко струва изваждането на този документ и как да намалим цената може да прочетете Тук.