Причини за течове в асансьорната шахта и гаража. Рискове за сградата в следствие от тях и някои възможни решения.
Като за начало е хубаво да се запознаем с предназначението на асансьорните шахти. Освен като вертикална комуникация за човекопотока между етажите, те често се явяват и носещото ядро на една стоманобетонна конструкция – така наречените противоземетръсни шайби. Шайби и носещи колони са разположени и по разделителните линии на гаражите, както и по тяхното дъно. Въпросите, свързани проектирането на вертикалните носещи елементи, изпълнение им и правилната експлоатация са от първостепенно значение за сигурността на сградата! Следователно би следвало да се разглеждат с приоритет, независимо от предназначението на конструкцията. Компромисите, на който и да е от горепосочените три етапа, могат да доведат до тежки последици и дори аварии в бъдеще. В нашето ежедневие обаче, често ставаме свидетели на течове в мазета, подземни паркинги, гаражи и асансьорни шахти. Липсата на подземна хидроизолация или нейното некачествено изпълнение е причина за течове дори и в току що построени сгради. Предпоставка за това е и естествено високото ниво на подпочвените води в множество български градове, причина за „завиряване“ на шахтите и наводняване на гаражи и мазета.
Поради разположението на асансьорните шахти, обикновено около геометричния център на сградата, ремонта на външната хидроизолация в този участък става на практика невъзможен.
Повечето фирми предлагат полагането на вътрешна изолация под различни форми или допълнителното изграждане на хидрофорна уредба. На пръв поглед тези решения елиминират почти напълно проблема с водата, която се просмуква през стените и пода. На практика обаче, те защитават единствено асансьорната уредба, като дори влошават ситуацията в която се намира конструкцията. Високата влажност с времето става причина за значително намаляване на физико-механичните свойства на градивните материали и компроментира конструкцията. Също така предизвиква сериозна корозия в елементите на асансьорната уредба.
Допълнителна вътрешна хидроизолация
Нека първо разгледаме полагането на допълнителна, вътрешна хидроизолация по стените и пода. Дори качествено изпълнена, тази хидроизолация често не създава достатъчна водоплътност около конструктивните връзки на асансьорната уредба с конструкцията – анкери, планки. Не след дълго ситуацията с теча се повтаря.
Друг основен недостатък е запечатването на водата вътре в носещите стени, които много често се явяват противоземетръсни шайби. И то точно в основата им, където те са екстремно натоварени. Чрез вътрешната хидроизолация ние изкуствено създаваме условия за задържане и капилярно покачване на водата по височина на шахтата.
Една подобрена версия на вътрешната хидроизолация е изпълнението на водоплътна замазка по дъното, която предотвратява проникването на вода между фугата дъно-стена. Предварително импрегниране на стените подобрява тяхната водоплътност и до известна степен ограничава капилярното покачване на водата.
Изпълнението на тези системи е сложно и изисква стриктно следене на технологията на изпълнение. Вграждането на водонабъбващи ленти и инжекционни маркучи увеличава надеждността и ремонтопригодността на тази система. Прилага се при продължителни течове и сериозна деградация на бетона и армировката.
Хидрофорна уредба в асансьорната шахта
Този метод може да елиминира проблема със „завиряването“, но високата влажност в стените и пода на конструкцията остава.
Като допълнителен ефект от непрекъснатото изпомпване на водата, се наблюдава извличане на калциевия хидроксид (портландит) от структурата на циментовия камък (т.нар. корозия първи вид), както и сулфатна корозия, с което якостта на бетона намалява. Намалява и водородният му показател (pH), който иначе възпрепятства корозията в армировката. Този метод може да се опредедли като най-нежелателен и вреден за конструкцията.
Локално запечатване на засегнати участъци със слаб бетон
Един относително бърз и ефикасен метод е локалното запечатване на участъци засегнати от силна корозия в бетона и армировката. Отслабения бетон се премахва, като в случаите на засегната надлъжна армировка, е необходимо нейното подменяне. Следва монтаж на инжекционен маркуч, армиране, кофраж и бетониране на участъка.
За постигане на водоплътна бариера се използват специални бетонни състави и стриктно изпълнение на работния процес. Изпълнението на тази система крие риск от избиване на теч с голям дебит по време на подготвителните дейности включващи премахването на бетон и армировка от засегнатите участъци.
Какво може да се направи за да се избегнат тези нежелателни последици от конвенционалните хидроизолационни системи?
Тук е мястото да се подчертае задължителното включване на високо квалифициран специалист както в проучвателните и проектните дейности, така и по време на самото изпълнение. Неговото участие ще гарантира успешното и сигурно разрешаване на комплексна и индивидуална строителна задача като тази. Вариантите за действие са много и могат да бъдат определени само след по-задълбочен анализ на причините довели до проблема. Обвързването с фирма, специализирана в един вид дейности, най-често води до изпълнение на нейна система, без гаранция за оптимално решение. Най-общо и условно според конкретния обект, могат да се предприемат следните стъпки:
Първа стъпка – проучване за избор на квалифициран специалист, който да даде оценка на ситуацията. Тази стъпка определя посоката за по-нататъшни действия и същевременно може да спести много пари, време и излишни дейности. Консултацията е най-малкия разход по ликвидирането на подобен проблем.
Втора стъпка – да се даде категоричен отговор за нивото, естеството на подпочвените води и възможностите за тяхното редуциране. При необходимост, да се направи обследване на засегнатите от влагата конструктивни елементи за уточняване на тяхното моментно състояние.
Трета стъпка – да се приложат прости и лесни мерки за справяне с проблема. Такива са диагностика на вътрешната ВиК инсталация, подмяна и заустване на водосточните тръби от покрива и други.
Четвърта стъпка -при липса или недостатъчен резултат от горните дейности се преминава към диагностика на външната ВиК инсталация на сградата, при услове, че теча е целогодишен.
Пета стъпка – спрямо всеки конкретен обект, е изпълнението на една или повече мерки като дренажна система с или без хидрофор, частична подмяна на външна ХИ, инжектиране на смоли и разтвори директно в конструкцията.
Хидроизолационни инжекции
Методът чрез инжектиране е особено ефикасен при локална поява на влага или теч в стенни или подови елементи и най-вече при връзката между тях. Основни негови предимства са създадената водоплътност в цялото сечение на елемента, защитата на армировката от корозия, бързото изпълнение без нужда от къртене, деформируемост след свързване. Полиуретановите смоли са с изключително дълъг експлоатационен срок – колкото живота на сградата. Друго предимство на полиуретанът е, че не вреди на околната среда и човека. Като минуси се явява сложността на операциите и нуждата от специални помпи. Тази технология е приложима при бетони с достатъчни механични показатели. Непрекъснатият контрол и участие, от страна на специалисти в областта, е задължителен.
Допълнителна дренажна система
Изграждането на допълнителна дренажна система, намаляваща водното ниво под основите на сградата, също е често прилагано, ефикасно решение, но крие своите рискове. В много случаи, когато дренажът е изпълнен без задължителната намеса на геолог, той не функционира достатъчно добре, след известно време се запушва или става причина за пропадане на земни пластове, поради хидравлично разрушение на почвата.
Дренажната система понижава локално нивото на подпочвените води под сградата:
Когато нивото на дренажната система е под това на уличната канализационна мрежа, се налага допълнителното инсталиране на хидрофор.
Дренажната система е един много подходящ, но не и универсален, подход. По-високата му цена може да бъде обоснована с решаване на комплекс от проблеми свързани с високите подпочвени води около сградата.
Хидроизолация на подземни паркинги, гаражи и мазета
Хидроизолацията на протекли или навлажнени стени и фуги на подземни части от сградата е начинание с голям размер. Въжможно е прилагането на различни техники в различните участъци от сградата. Крайната цел е защитаване на сградата и значително намаляване влажността в помещенията и.
нати елементи предполага използването на по-икономични материали и технологии. При повечето случаи се прилага тистепенно третиране на течовете. Първи етап е запечатване на активните течове в пукнатини и фуги между елементите. Това може да стане чрез обмазване с бързо свързващи цименти или инжектиране с полиуретанови полимери. След надеждно спиране на водата се нанася дълбоко проникващ импрегниращ агент по повърхността на бетона. Трети етап е полагането на мазана, високо-технологична мазилка на циментова основа.
Понякога решението се оказва просто и не изиска скъпоструващи интервенции. Ненавременната намеса по проблеми с течове и влага обаче, неминуемо води до имуществени щети, застрашаване сигурността на обитателите, нужда от сложни и скъпи ремонти по конструкцията и асансьорната уредба, намаляване живота на сградата и естетически дефекти.