За съжаление земетресенията са относително често срещано явление, особено за райони с висока сеизмичност като България и региона. Скорошните събития в Албания и Хърватска потвърдиха това. Въпреки че не бяха особено силни, те станаха причина за големи материални щети, разрушени сгради и дори човешки жертви. В българският екип изпратен в Албания да оценява щети от земетресението взе участие и д-р инж. Теодор Тодоров от „Реновирай“, автор на статията. Основната част от представения снимков материал е личен архив от градовете Тирана и Дурас.
Това което отличава земетресенията от другите природни бедствия е внезапният им, непредвидим характер.
Неочакваната и разрушителна природа на земетресенията ни поставя в положение на изцяло превантивни мерки. Мерките за превенция могат да бъдат основно два типа. Първите касаят сигурността на сградата. Вторите, знанията с които ще посрещнем момента на земетресението. И докато конструктивното укрепване е скъп и сложен процес, то знанията относно сградите и опасностите свързани с тях са значително по-достъпни и също толкова важни.
Прочети още: Кое е най-опасното за една сграда
Какви са превантивните мерки, които трябва да вземем?
Първо, важно е да имаме ясното съзнание, че появата на по-силни земетресения в България не е въпрос на „дали“, а по-скоро на „кога“. Такива земетресения е имало и със сигурност отново ще има. Последствията от тях могат да бъдат много тежки, дори катастрофални. Именно за това е важно да влезем максимално подготвени в една такава бъдеща ситуация.
- Избор на квартал и сграда за обитаване
По презумпция, колкото е по-нова една сграда, толкова по-сигурна е тя. Разбира се, има и множество изключения. Най-вече в резултат от недобросъвестни строители. Въпреки това, научн0-технологичният напредък засяга положително и конструкциите на сградите. Крайно време е митовете за старото и качествено строителство да останат в миналото.
Прочети още: Ново или старо строителство
Основен недостатък на най-новите сгради, строени през последните 20-ина години, е слабото укрепване на преградните зидове. В комбинация с липсата на свободно пространство за евакуация между сградите в новите квартали, падащи фасади и прозорци стават главната опасност за хората, успяли да напуснат сградите. Опитът на Албания, както и други страни, показва ефекта от добре проектирани и изпълнени конструктивни системи, но зле укрепени преградни зидове.
Допълнителен ориентир при избора на жилище би могла да бъде геоложката карта на София или друг град в страната. На тези карти са обозначени приблизителните места на разломите с очаквани най-големи щети върху сградите.
Превантивна подготовка
Освен знанията, как да реагираме в такава ситуация, необходимо е предварително да организираме няколко прости, но жизнено важни неща.
Надеждно закрепване за стените на всички по-тежки предмети като гардероби, хладилник, витрини. Също така всяко подготвено домакинство трябва предварително да събере всички важни документи, електронни носители и резервни ключове за коли и недвижими имоти в отделна кутия. За някои хора в кутията може да присъстват и запаси от жизнено важни лекарства като инсулин и инхалатори. Важни документи са например актове за собственост, паспорти, здравни книжки и картони, фирмени документи и други книжа. Кутията за кризистни ситуации трябва да бъде оставена на лесно достъпно място, готова да бъде взета в рамките на секунди преди евакуацията.
По време на евакуацията
Времето за реакция е изключително кратко. Ако смятате, че не сте в състояние да напуснете сградата до десетина секунди, по-добре не опитвайте. Задължително е предварително да сте набелязали възможно най-сигурното място в жилището. И не – това не е под касата на врата! Още по-малко на балкон! Отдалечете се от прозорци, шкафове, стъклени витрини и електрозахранващи табла. Близостта до фасадните стени също трябва да се избягва на всяка цена. Относително сигурни места са плътно до носещите шайби на сградата, под стоманобетонни трегери и в близост до центъра на сградата.
В старите сгради, подпокривното пространство и последният етаж са най-уязвимите места. Ако се намирате там, незабавно се преместете на по-долен етаж. Косултацията със специалист би могла да ви насочи, къде са най-сигурните места, конкретно за вашето жилище. Заставането под здрави маси и бюра също може да ви предпази от падащи мазилки и шкафове. Което не е малко. Правилната позиция на изчакване е свиване на кълбо с ръка предпазваща главата и тила. С другата ръка придържате местещата се маса или бюро.
Хубаво е винаги да имате под ръка лесни за обуване обувки. Начупените стъкла са особено опасни в такива ситуации. Ако е студено, не забравяйте да грабнете топли дрехи или завивки. Ако останете повече време в сградата, опитайте се да закриете носа и устата си с плътен плат. Силните земетресения неминуемо причиняват падането на мазилки и стени, генериращи много прах. Физическите увреждания от отломки и задушаването са основните фактори, причиняващи фатален край за обитателите.
Близо 10% от жертвите при земетресения са причинени от пожари, възниклали в последствие. Ако сте усетили първичен трус, желателно е да спрете подаването на газ и да изключите главния бушон в жилщето. Това действие отнема няколко секунди, но може да се окаже решаващо за имуществото ви и живота на останалите в сградата.
Критични точки по време на евакуация са стълбищата и изходите на сградата. Излишно е да споменаваме, че използването на асансьор е крайно нежелателно. При земетресение обаче, стълбищата също стават места с повишен риск от подхлъзване и нараняване от режещи предмети. Падналата мазилка и начупени стъкла са предпоставка за неочаквани подхлъзвания в суматохата при евакуация. Тичането по тях, особено на тъмно, крие огромен риск от тежки и дори фатални травми. По възможност се дръжте за предпазните перила през цялото слизане до изхода. Събирането на множество хора усложнява допълнително ситуацията. Важно е максимално да се избегне създаването на паника!
Ето как изглеждат стълбища на нови сгради след земетресението в Албания през 2019 г.
Изходите на сградите от своя страна също се оказват места с повишен риск. Желателно е, при излизане от сградата да закриете главата си с ръка. Това може да ви предпази поне частично от падащи по-малки предмети и парчета стъкло. Важно е бързо да се отдалечите на максимално разстояние и от околните сгради и електропроводи. На снимката се вижда изсипването на няколко преградни зида именно върху изхода отстрани на сградата.
Понякога и относително лек трус е в състояние да отдели недобре привързани големи, фасадни елементи.
Действия след успешна евакуация и спиране на първия земен трус
След като сте напуснали успешно сградата, проверете за открити наранявания себе си и хората около вас. Високият адреналин притъпява силно болката. Порезни рани могат да не бъдат усетени в първите минути и да причинят сериозна кръвозагуба. Окажете първа помощ или съдействайте, ако има пострадали.
За съжаление, няма как да се прогнозира, дали усетеното земетресение ще бъде последвано от други, по-силни. Дори и сеизмолозите могат да направят само несигурни предлоложения. Преди връщането на обитателите в сградата обаче е задължително да се направят няколко жизнено важни, субективни наблюдения. Първото е субективно оценяване от собствениците за състоянието на сградата. Наличието на пукнатини, наклонени стени, заклинени врати и прозорци е ясен знак за сериозни повреди.
Сградата е понесла щети, които най-вероятно са я направили значително по-уязвима при вторичен трус. Много са случаите, в които последващите по-слаби земетресения разрушават сгради, оцелели след основния трус. Ако сградата има подземен етаж, той също трябва да бъде поне субективно инспектиран. Внимава се за повреди в носещи елементи като колони и стени. Подземните и приземните етажи са най-натоварените в конструкцията. Разрушаването от долу нагоре е изключително опасно и внезапно.
При каквито и да било следи от повреди, сградата не трябва да бъде обитавана преди оглед от специалист инженер-конструктор.
Второто важно нещо, на което трябва задължително да се обърне особено внимание, е състоянието на сградите в непосредствена близост. Разрушения в тях могат да предизвикат ефект на домино. Съприкосновението между сгради причинява огромни, понякога дори и фатални щети за конструкциите.
Третият елемент от минималните мерки, които могат да вземат обитателите, е централно изключване на газоподаването и тока в сградата. Ако забележите пукнатини по фасадата и вътре в помещенията, възможно е тези размествания да се причинили щети на газифициращата и електрическата инсталации. Течовете на газ могат да се малки или на места, където няма да усетите веднага миризма. Във времето обаче концентрацията на газ в помещението е възможно да стане достатъчна за възпламеняване и пожар. При първа възможнот се обърнете към специалисти, преди да възстановите газоподаването. Оставете отворени прозорци за проветряване.
При вече констатирани щети по сградата, следваща задължителна стъпка е оглед и консултация с инженер-конструктор. Той трябва да посети сградата на място и да направи подробен оглед на щетите. Неговата първоначална оценка ще даде яснота годна ли е сградата за обитаване и необходими ли са мерки за нейното последващо обследване и укрепване.
Ако все пак останете в сградата и нямате възможност да я напуснете, запазете самообладание и пестете силите си. В случай, че имате достъп до телефонът си, изключете интернет данните и GPS проследяването. Пестете батерията и използвайте телефона само по необходимост!